поезията, която пишем двамата със теб
пред погледите на надничащи чаршафи
и няма нищо друго
[с пръст на устните]
поезията, която пишем двамата със теб
пред погледите на надничащи чаршафи
и няма нищо друго
най-накрая гледах „счупени прегръдки“
обичам алмодовар и ми е близък по един особен начин, общо взето така, както не ми е близък нито един друг режисьор
много ми хареса)))
а песента, благодарение на бамф, заобичах още преди да гледам филма
и, да – на съвсем правилно място е
препоръчвам
(само в скоби, предишният филм, който гледах с пенелопе круз беше „не си отивай“ – по книгата на маргарет мацантини „чуй ме“, двата филма имат нещо общо – път и любов и преобръщане – но пенелопе е толкова различна в тези два филма, сякаш в единия просто не е тя. между другото този филм също е хубав, може би защото имам пристрастия към книгата, може би не)
двете жени, носещи името едит бувие бийл, наричани малката и голямата еди – майка и дъщеря, живели в едно имение повече от 20 години в почти пълна изолация. голямата еди се разболяла от болест, заради която била постоянно на легло, а малката еди страда от рядко заболяване, от което косата й окапва, когато е много млада и когато разбира за това, тя отива да се грижи за майка си.
за тези години, през които са живели в имението gray gardens в ийст хамптън, нито веднъж не им хрумнало да изчистят или да изгонят поне една от котките или опосумите, които завземали малко по малко имението. когато джаки кенеди – братовчедка на малката еди – разбира за това, изпраща екип от хора, които изхвърлят тонове боклук, изливат литри и литри почистващи препарати и пребоядисват къщата. говори се, че и това не е помогнало да се изчисти напълно миризмата на котешка урина (според слуховете в един момент, преди да изчистят, котките са били около 60)
малката и голямата еди всеки ден се гримирали и обличали най-хубавите си дрехи. ежедневието им преминава в рецитиране на поезия и пеене. издържали се с колекцията си бижута от тифани и от наследството на бившия съпруг на голямата еди.
след смъртта на майка си, малката еди се мести в ню йорк, където се опитва да започне кариера в кабаре, но всъщност става известна заради уникалния си стил на обличане, който след това е вдъхновил много дизайнери. тя казва, че докато са били в имението, е излизала два пъти, за да отиде на бал, но и двата пъти си е тръгвала преди 12. страхувала се, че тоалетът, направен от всякакви поли, рокли и блузи, закрепени с брошки, ще се разпадне.
за тях има мюзикъл, игрален филм, постановки, но според мен най-вдъхновяващ е документалния филм на братята албърт и дейвид мейсли от 1975. напълно възхитителен
(това са кадри от версията от 2002)
не мога да разбера защо и как ги подбирате! първите най-посещавани постове са:
hair – този ок, защото се подстригах и брат ми разпрати линка на познати хаха, обаче чак пък толкова?
стени – този и аз си го харесвам, но пак не мога да си обясня
днешният ден – стига бе! една снимка и три реда, дори са по-малко от 10 думи?
5.50 - идея си нямам за този
апатия – хм, този ми е ясен – в коментарите се спомена как е името на растението и хиляда човека попаднаха на блога ми от това търсене. неее, няма да го пиша пак
new year RESILution – този го цъкнаха много хора от фб
котката й яде грозде и рози – за това благодаря. явно много хора са си помислили, че трябва да имам и истински полароид, гледайки тези фалшиви, и магията е подействала. поръчах си преди няколко дена
о – кей, този дори няма думи, така че отпада google.
та?
не ме питайте точно как се съчетават trainspotting, филм-пародия на каубои/индианци, алф, линч и досадната болка, но днес се справихме доста добре!
и когато се прибрах на всичкото отгоре – david richardson, неговите жени (и мъже понякога, но главно жени)
и децата на sally mann: