история с тази стара снимка: освен че обичам много малки неща
мислех за „малките“ домакини, те ли са малки всъщност или работата, която вършат и не е ли всъщност едно и също това? не е, е?
и нещо друго: днес трябваше да играя тийнейджърка с проблеми с татко й, обаче типичните проблеми
къде беше днес, защо закъсняваш и тн и тн
играхме го уж смешно, обаче нито нашия, нито другите етюди не бяха много смешни, стига наистина да се замислиш
о да – така приятно беше
пропадах по-дълбоко от алиса
държах се всъщност като тази,
която се очакваше да бъда
но не бях аз чаканата там:
не за мене бяха тези погледи и тези чаши
и тези устни хладни рамене
губех се все повече
но нищо не намерих във замяна
и тогава се събудих
днешният ден: 10 ноември 2009
лекции и работа, нищо интересно (предавам един сценарий, пътувам с иво в 29, говорим предимно за кино, после ям чийзбургер и главно приготвям колети и пратки и водя притеснени разговори „след крайния срок“). отивам уж да играя покер, но всъщност слушам китара, пия домашно прекрасно вино, говоря, повтарям жестове и изречения. после говоря с емо по телефона и краят на разговора е именно когато го виждам пред себе си. качвам се на единицата, пътувам до backstage, чакам георги пред входа му, той идва, аз нося своята шапка, ето го петър и ето го човека, който знае къде отиваме. а ние отиваме в един бар, където веднъж ме заведе владо, там е сиво в тон с якето и шапката, запознавам се с бармана и за кратко го бъзикам, но развалят концентрацията и шегата. с петър играем почти непрестанно, рядко се размиваме (той щраква с пръсти, казва: „в роля!“ и ето, отново започваме), убеждавам го, че последното метро към младост е по-късно, отколкото той смята; оказва се обаче прав и според уговорката му давам 10 лв за такси. самата аз се качвам на метрото, където намирам време да започна да чета по-рано изпринтената книга с разкази на един бг автор, който ни писа мейл, а аз му отговорих съвсем професионално, без изобщо да намесвам факта, че сме се виждали и че аз го свързвам с едно забравено на пейка черно яке (това обаче е конкретика, за която така или иначе предпочитам да не си спомням в подробности). и когато на станция западен парк оставам сама с жената, която всъщност е в другия край на вагона, аз, с якето и без шапката, започвам да чета разказите на въпросния автор на глас, просто защото се чувствам точно достатъчно за това. и чувството е не по-малко от чудесно
това, което виждам от мястото, на което чета;
това, което виждам от мястото, на което чета;
не това, което вижда набоков;
това, което виждам от мястото, на което чета;
кашмирен подарък – вече любим;
по пътя: излизаща котка;
тази е крива;
невероятният люлин, всичко е толкова абстрактно.
здравей,
преди малко излязох навън заради потайни цели и сега се прибрах замръзнала
но си направих чай от лайка и сега се стоплям малко по малко (носа ще е последен)) )
знаеш ли, вълнуващо е в момента всичко около мен
дори се научих да спя по много по малко часове, което е уау – вече 8 могат да ми стигнат
говоря за сън неизменно, понеже вече е 12.00, а съм станала също в 8 и този ден беше твърде дълъг
и ми се спи и дори ме болят очите вече
(прекъснах за малко, за да напиша на м.: „не разполагам с времето си“ и е така)
днес търсих две книги, които – знам знам – трябваше да потърся много по-рано, но не го направих и сега ги няма
но си купих албума на martin schoeller – close up със снимки на известни и неизвестни хора и линч е невероятен
а ти харесваше ли джим кери – аз не много, но го има и той също е невероятен
купих си и обувките, които са на снимката, просто не издържах
изпих си чая
и
как си ти? и
съжалявам
и лека нощ
днес: оправданите очаквания за днешния ден
навън е студено но вътре в леглото е топло докосвам косата си – тя расте – докосвам и котката набоков
денят е като влак който се движи напълно безшумно по релси вагон по вагон и отново не усетих този следобяд и отново от сутрин стана вечер пия чай спомням си песни и ги записвам
едва събота на тази седмица е имам чувството че вече е следващата имам някакво очакване за нещо което ще се случи а в събота какво изобщо може да се случи
вчера: такъв чудесен ден
портокал с часовников механизъм на кино беше много впечатляващ въпреки че в одеон беше студено и сякаш влажно
после есенно парти в дскрт и когато чух едно изречение разбира се нямаше как да не изляза мелодраматично защото имах нужда от въздух а навън беше студено и дори хубавостудено някак
и въпреки че е краят на ужасно натоварена седмица не ми се спи никак
после такси и после друг бар в който никога не съм била там е приятно и има ужасно много хора и когато оставам сама за няколко минути виждам как някакъв напълно непознат ме гледа и се усмихва и аз паля цигара и пия ром
и разговори с човека с който съм там и той ме целува по челото два пъти
и после решаваме да пробваме в барабар но там слушат народна музика и едно момиче е седнало върху бара и ние излизаме и без това е твърде променено и не е като преди а аз не съм била там от сигурно година може би и повече
и решаваме нека да е билкова но на мен ми пада кръвното не намирам захар в чантата си един и половина е аз си взимам такси до вкъщи шофьорът е твърде млад но стигам бързо оставям му бакшиш казвам лека вечер едновременно с него прибирам се храня набоков и си лягам
и чаршафите са студени и стаята е студена и аз заспивам бавно и сънувам нещо хубаво и се будя с усмивка
и това е
не би трябвало да е така но след като посветих деня си на думите в края на деня те ми се струват напълно безсмислени безжизнени и безполезни
за пръв път в живота ми
е оценката от първия ми изпит в университета
като цяло съм заета
(за което съм ужасно благодарна)
и въпреки че нямам достатъчно време малко по малко се връщам към стария си начин на работа
започнах да работя над нещо
всъщност над нещ-а
ще ви покажа тези дни, едното дори не е свързано с фотография по някакъв начин
спомням си за морето през зимата
как излязох да купя закуска – доста наивно, когато си в стария град на созопол през зимата
и разбира се всичко е затворено
и когато затворих вратата зад себе си и се озовах на улицата
чистото детско изумление – валеше сняг
(днес видях една жена, за която знам, че един човек си е мечтал отдалеч
днес видях една жена, която изумително прилича на жената, в която този човек е влюбен))
дори като жестове интонация глас и тн – колкото и малко да я познавам
в рамките на две минути и на едно и също място ги наблюдавах)
имам толкова много свободно време
време да ми подаряват всякакви подаръци
котешки и конешки шалове
време за чай и време за бира и време за следобеди
и време за изпити))) и време за избиране на ароматни пръчици
и време за пазаруване и време за обувки
и време да се притеснят за мен и да ме хранят с баклава))
не ми/ме достигат две неща: желанието за сън и нещо друго
